Салата

            Най-желани за отглеждане у нас са два вариетета салата - маруля (var. romana) и главеста салата (var. capitata).

Коренът на салатата расте бързо и в горната си част е надебелен. Разклонен е доста, но страничните разклонения са разположени плитко.

Стъблото отначало нараства много бавно на височина. През вегетативната фаза е скрито между листата на главата. Това дава възможност да се образува листната розетка и главата. След яровизацията и преминаването на светлинния стадий израства цветоносното стъбло, което достига на височина до 70-100 см. В горната си част то е разклонено.

Изисквания към външните условия за отглеждане на салата (маруля)

Салатата е студоустойчиво растение. Расте и при температура 5°С, но оптималната температура е 15 и 20°С. Главите стават по-плътни при температура 12-14°С. Най-студоустойчива е преди образуването на главите, във фаза на розетка, когато и слабо студоустойчивите сортове салата издържат -5, -7°С.

Студоустойчивостта на отделните сортове салата не е еднаква. Затова едни от тях могат да зимуват на открито, а други не могат.

При високи температури (над 25-28°С) семената на някои сортове салати не поникват. Затова при сеитбата през август лехите трябва да се поливат със студена вода и да се покриват с рогозки, докато започнат да поникват семената.

Салатата реагира отрицателно на засенчване - при гъсто засаждане съвместно с други култури, които ограничават достъпа на светлина, тя не формира глави.

Към почвената и въздушната влажност салатата е взискателна - оптимална е постоянната умерена влажност. Засушаването предизвиква угнетяването на растенията и при дълъг ден бързо стрелкуване. То е особено опасно за младите растения. Прекомерната влажност също не е полезна - долните листа загниват и се развиват някои болести, които компрометират реколтата. Много високата почвена и въздушна влажност е най-опасна в периода, когато нарастват главите.

Взискателността на салатата към почвеното плодородие се дължи на бързия й растеж, късия вегетационен период и сравнително слабата коренова система. Най-добре е да се отглежда салата на дълбока влагоемна, рохкава глинесто-песъчлива почва, богата на органични и лесноусвоими хранителни вещества. На богата с органични вещества почва тя реагира много положително на внасянето на минерални торове. Изключително ефективно е действието на азотните соли, които активизират растежа на салатените растения. Влиянието на азота е най-силно при понижена интензивност на светлината. От друга страна, при наличието на достатъчно лесноусвоими азотни соли в почвата фосфорът повишава ранозрелостта на салатата.

Отглеждане на разсад салата

За пролетно отглеждане на маруля и главеста салата семената се засяват в полутопъл парник или полиетиленови оранжерии, около 15-20 януари - за марулята и малко по-късно (в края на януари или в началото на февруари) - за главестата салата, която е с по-къс вегетационен период от марулята. Добри резултати се получават и в неотопляеми полиетиленови тунели, но при условие, че сеитбата се извърши в малко по-късни срокове. Сеитбената норма е 1,5-2 г семена на м2, засети на дълбочина 0,5-1см, а за производството на разсад за 1 декар са нужни около 20 г семена.

В парника или оранжерията се поддържа температура 18-20°С през деня и с няколко градуса по-ниска - през нощта. Необходимо е разсадът да се проветрява редовно, за да се поддържа умерена температура и влажност. Преовлажняването на разсада заедно с неправилно поддържания въздушен режим причиняват бързо развитие на болестта мана и загниване на растенията. Готовият за разсаждане разсад е с 4-6 добре оформени листа.

За презимуване марулята и главестата салата се сеят на открити, добре огрявани от слънцето лехи от 2-3 етапа, през 3-4 дни. Зимната главеста салата трябва да се сее в началото на септември за северните райони и към средата на септември за южните. Зимната маруля се сее в началото на септември.

На 1 м2 от лехата се засяват 1,5-2 г семена; 40-50 г семена са достатъчни за отглеждане на разсад за 1 дка.

На разсадните лехи се осигурява умерена влажност; преовлажняването, както и засенчването на разсада са причина за поява на мана. Разсадът става готов за засаждане 30-40 дни след поникването. Възрастният и прераснал разсад не се прихваща добре и не презимува успешно. При топла есен се използва разсад от по-късните сеитби, защото при тези условия по-младият разсад осигурява по-висока зимоустойчивост на салатата.

Засаждане на салатата

Пролетната салата се разсажда през март, зимната - около средата на октомври, есенната - около средата на септември.

Пролетната салата се сади на фитарии - при по-лека и по-лесно затопляща се почва, или на кавали - при по-тежка почва на разстояния 30/25 см при марулята и 25/20 см при главестата салата. При отглеждане на кавали растенията се засаждат от двете страни на кавалите. По съшия начин се засажда и есенната салата.

За разсаждане на зимната главеста салата се правят високи лехи, широки около 1,2 м и с 50 см пътека между тях. Може да се използват фитарии, но когато почвата е лека и мястото по-проветриво. Разстоянията на разсаждане са 25/25 см.

Зимната маруля се сади на тирове от двете им страни на разстояния 30/25 см.

Марулята и главестата салата трябва да се засаждат на постоянно място на дълбочина, на каквато са били в парника или в разсадната леха, за да остане свободен вегетационният връх на растенията. Дълбокото засаждане на салатата със зариване и притискане на вегетационния връх причинява неправилен растеж и деформиране на главите.

Грижи през вегетацията

След подсаждането и окончателното прихващане растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и почвата се разрохква плитко и внимателно, като притиснатите с почва растения се освобождават. След това се правят още 1-2 окопавания и още едно подхранване с амониева селитра - 15-20 кг на дка. Рядко се полива, но когато през пролетния период има засушавания, извършва се поливка с течаща вода. Когато са се образували главите, честите поливки не са желателни с оглед да се избегне гниенето на листата и образуването на спорите на болестта мана.

Около две седмици след разсаждане на зимната салата се извършва първото окопаване. Заедно с окопаването растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и с 25-30 кг на дка суперфосфат, ако последният не е внесен с основната обработка на почвата. Подхранването с по-високи дози азотен тор не е полезно - растенията израстват много бързо и стават по-слабо зимоустойчиви.

В края на декември или през януари, когато времето застуди, лехите със зимната главеста салата се покриват с полиетиленови тунели. Много важно е да се осигури добро проветряване в тунелите. През топли дни полиетиленът се отстранява или се отмахва на места. Оставянето на полиетиленовото платно върху лехите в слънчево топло време причинява изтегляне, изнежване, засушаване и загниване на салатените растения.

Тиквички

За ранно производство на готварски тиквички трябва да подготвите култивационните съоръжения. Този начин на отглеждане е широко разпространен в България. Това позволява да се удължи периодът на консумация на пресни зеленчуци през ранните пролетни месеци. Зареждането на парниците се извършва в началото на януари. Използват се удълбочени топли съоръжения. Желателно е преди сеитбата семената да се рътят, особено когато са останали от минали години. В помещение с температура 25-28ºС семената се поставят в широк съд на пласт от 4-5 см и се покриват с добре навлажнена влагозадържаща материя. Засяването на рътените семена се извършва около 20-25 януари, редово, при разстояние 5 см между редовете и 2 см вътре в тях. Пикирането се извършва в пластмасови или торови саксийки. За да се избегне пикирането, може да се засяват по 2-3 семена направо в не съвсем изпълнени с почва саксийки. Впоследствие растенията се оставят в саксийка само по едно, като заедно с нея се засаждат в парника на постоянно място.

Засаждането на разсада става към края на февруари в два реда на разстояние 80 см между редовете и 60 см в редовете. С нарастването на растенията парниковата каса се повдига, образувалите се отвори се запушват със слама и отгоре се посипва почва.

Грижите по време на вегетацията се състоят в поддържане на необходимата температура и влажност в почвата и въздуха. За това спомагат изпаренията от тора, по-голямата атмосферна влажност вън от парниците и по-слабото слънчево греене. Със затопляне на времето нуждата от влага в почвата и особено във въздуха се засилва.   Необходимо е поливане с хладка вода с лейка със ситна решетка. По-късно, когато започне плододаването, в края на месец март - началото на април, температурата се повишава и нуждата от влага в почвата силно нараства. Поливането се прави с течаща вода по предварително направени вади на около 15 см настрани от основата на стъблата. Желателно е да се избягва проветряването на парника непосредствено след поливане. С това се постига по-бързо увеличаване на влагата във въздуха. За да се намали излишното изпарение, повърхността на почвата се поддържа в разрохкано състояние.

При ясни и слънчеви дни през обедните часове тиквичките се засенчват, тъй като листата им са изнежени и много често прегарят от силното слънце.

Патладжан

За късно производство на патладжан семената се засяват в полутопли парници към средата или втората половина на март. В този случай разсадът не се пикира, поради което семената се засяват по-рядко. Засаждането на така произведения гъст разсад се извършва както при ранното производство, в средата на април след като е минала опасността от слани, със садило по едно растение в гнездо. Плододаването започва през втората половина на юли.

Патладжанът се отглежда на кавали, направени непосредствено преди засаждането на постоянно място. Разстоянията при засаждането на открито са 50 — 70 см между редовете и 50—60 см в редовете по едно растение в гнездо.

Патладжанът може да се отглежда и на двуредни ленти, както при пипера. При ленточното отглеждане разстоянията са 60—70 см между лентите, 40—50 см между и в редовете на лентата. Растенията се засаждат малко по-дълбоко, отколкото са били в парника. Непосредствено след засаждането растенията се поливат умерено на корен, а при късното производство — с течаща вода (салма).

Грижите през вегетацията са същите, както при пипера. Растенията отначало се развиват бавно. С напояването не трябва да се бърза. Полива се, когато растенията се вкоренят добре. Режимът на напояване е същият, както при пипера. При нашите климатични условия не е възможно патладжанът да се отглежда без напояване.

Важна грижа при отглеждането на патладжана е подхранването с органични и минерални торове. Подхранването се извършва 2—4 пъти през вегетацията. За целта се употребяват птичи или говежди тор и торна течност, а от минералните торове — суперфосфат и амониева селитра в размер по 5—8 кг на декар при всяко подхранване.

Прибирането на реколтата се извършва, когато плодовете достигнат нормалната за сорта форма, големина, окраска и гланц. Плодовете са прикрепени много здраво за растенията. Беритбата трябва да се извършва с помощта на остър нож, за да не се повреждат растенията. Плодода-

Поливането на патладжана продължава до късна есен. Прибирането на реколтата трябва да приключи до падането на сланите. Осланените плодове са негодни за непосредствена консумация и за консервиране.

Краставиците

При средно ранното производство семената се засяват на постоянното им място през втората половина на април, като това трябва да бъде съобразено с късните слани и температури за всеки район. Преди сеитбата или засаждането се внасят суперфосфат и калиев сулфат. Във всяко гнездо се слагат по 5-6 семена. Първото прореждане се извършва при образуване на първият лист, като се съчетава със загърляне и разрохкване на почвата. След 15-20 дни се извършва второ окопаване, като във всяко гнездо се оставят по 1 до 2 растения. По-късно се извършват още 1-2 окопавания.. Подхранването с азотен тор се извършва при първото и второто окопаване. Беритбите започват към края на юни или началото на юли.

Картофите

За картофите подходящи предшественици са всички култури, които оставят почвата чиста от плевели, с изключение на културите от същото семейство - домати, пипер и др. Най-често се засаждат след зимни житни. В зеленчукови сеитбообръщения, добри предшественици за тях са зелето, лукът, грахът, фасулът, кореноплодните зеленчуци и др. Поради недостатъчно обработваема земя често се налага картофите да се отглеждат в специални сеитбообръщения, в които вземат високо процентно участие. Картофите могат да се отглеждат по 2-3 години на едно място, ако са предназначени за консумация и сортовете не са чувствителни на немагодата. За такива посеви се полагат повече грижи - торят се с оборски тор, води се борба срещу плевелите и навреме се вземат мерки срещу нападение от болести и неприятели. Семепроизводствените посеви не трябва да се отглеждат след себе си. Картофите са добър предшественик за много култури.

Картофите се засаждат по различно време в зависимост от насоката на производството.

При ранното производство на картофи засаждането продължава от 20 февруари до 10 март в Южна България и през втората половина на март в Северна. Среднокъсннте сортове картофи се засаждат по-късно. В равнинните райони на Южна България е благоприятна температурата след 10-15 април, а в Северна България - със 7-10 дни по-късно. В планинските райони затоплянето настъпва около 10-11 май.

Като втора култура картофите се засаждат от 20 юни до 20 юли. При температура под 7-8°С картофите не се развиват. Ранното засаждане може да доведе до загниване на клубените или измръзване на поникналите растения от късните пролетни мразове. Картофите се засаждат при междуредово разстояние 60-75 см. При еднакво междуредово разстояние гъстотата на посева определя и вътрередовото разстояние, което при ранните сортове е около 20 см, а при късните от 30-35 см.

Захарна царевица

Подходящи за отглеждането на захарна (сладка) царевица са плодородните проветриви почви и особено наносните. Тя не вирее добре на тежки и студени почви с близки подпочвени води. Реагира благоприятно на внасянето на оборски тор - пресен или полуразложен - в комбинация с минерални торове.

            Семената на захарната царевица се засяват през първата половина на април или с една-две седмици по-късно в северните райони, така че да се избягнат късните пролетни слани. Сее се в основата на кавалите гнездово при разстояние 70 см между редовете и 60 см между гнездата, на дълбочина 2,5-7,5 см в зависимост от почвата и нейната влажност. За засяване на 1 дка са необходими 2-4 кг семена. След пререждането в гнездата се оставят 1-2 растения. През вегетацията се извършват 2-3 немного дълбоки почвени обработки със загърляне на растенията. Добър ефект от торенето се получава при поливане. Трябва да се полива и при настъпване на фазата млечна зрелост, за да се осигури високо качество на зърната и по-продължителна стопанска зрелост. Филизене не се практикува, въпреки че захарната царевица е склонна да образува повече братя.

Малина

Малината произвежда множество издънки, които обикновено се използват за размножаването й. Те се изкореняват през периода на вегетативния покой на растението и ако разполагат с добре развита коренова система и една-две пъпки в близост до шийката, може да се засадят през ноември или в края на зимата. Това е най-разпространената техника за размножаване, включително и в специализираните разсадници. Най разпространеният начин на отглеждане на малини е обикновената редица. Разстоянията между растенията варират между 50 и 70 сантиметра и от 2.5 до 3.5 метра между отделните редове. Поддържащата конструкция предвижда дървени или циментови колове на разстояние 8 – 10 метра един от друг и един или два реда метална тел, върху която растенията да се прикрепят ветрилообразно.

Растението се връзва за най-много два реда тел, първият от които е поставен на 70 – 80, а вторият – на 150 – 170 сантиметра при по-едрите видове. Обикновено е достатъчен само един тел, от желязо с поцинковано или пластмасово покритие №14 – 16 или даже по-тънко, който се поставя на височина от 80 сантиметра до един метър от земята.

През периода на растеж резитбата се ограничава до избора на 2 – 3 клона, които да бъдат завързани за тела и подкастрени на височина 8 – 10 сантиметра над него. Наторяване е препоръчително още от самото начало и може да се направи през есента или в края на зимата. Може да се да се използва естествена тор. Препоръчителното количество е 3.5 – 4.5 килограма за квадратен метър площ.

Реколтната резитба предвижда различни операции в зависимост от сортовете. Растения имат стари клони, които току що са дали плод и млади такива, развили се по време на сезона, които са разпознаваеми по вертикалната си посока на растеж. Първите се отстраняват от основата, понеже са изтощени, а останалите се подбират и завързват във форма на ветрило за теловете, след което се подрязват на 8 – 10 сантиметра от мястото на завързване.
            Растението навлиза във фаза на пълна производителност от четвъртата година на растеж. За да се получи качествена продукция е изключително важно осигуряването на достатъчно вода. Препоръчват се капкови или душови системи вместо дъждовидното поливане, при което съществува риск от създаване на влажен микроклимат, който е предпоставка за образуването на сив мухъл по плодовете.