Салата

            Най-желани за отглеждане у нас са два вариетета салата - маруля (var. romana) и главеста салата (var. capitata).

Коренът на салатата расте бързо и в горната си част е надебелен. Разклонен е доста, но страничните разклонения са разположени плитко.

Стъблото отначало нараства много бавно на височина. През вегетативната фаза е скрито между листата на главата. Това дава възможност да се образува листната розетка и главата. След яровизацията и преминаването на светлинния стадий израства цветоносното стъбло, което достига на височина до 70-100 см. В горната си част то е разклонено.

Изисквания към външните условия за отглеждане на салата (маруля)

Салатата е студоустойчиво растение. Расте и при температура 5°С, но оптималната температура е 15 и 20°С. Главите стават по-плътни при температура 12-14°С. Най-студоустойчива е преди образуването на главите, във фаза на розетка, когато и слабо студоустойчивите сортове салата издържат -5, -7°С.

Студоустойчивостта на отделните сортове салата не е еднаква. Затова едни от тях могат да зимуват на открито, а други не могат.

При високи температури (над 25-28°С) семената на някои сортове салати не поникват. Затова при сеитбата през август лехите трябва да се поливат със студена вода и да се покриват с рогозки, докато започнат да поникват семената.

Салатата реагира отрицателно на засенчване - при гъсто засаждане съвместно с други култури, които ограничават достъпа на светлина, тя не формира глави.

Към почвената и въздушната влажност салатата е взискателна - оптимална е постоянната умерена влажност. Засушаването предизвиква угнетяването на растенията и при дълъг ден бързо стрелкуване. То е особено опасно за младите растения. Прекомерната влажност също не е полезна - долните листа загниват и се развиват някои болести, които компрометират реколтата. Много високата почвена и въздушна влажност е най-опасна в периода, когато нарастват главите.

Взискателността на салатата към почвеното плодородие се дължи на бързия й растеж, късия вегетационен период и сравнително слабата коренова система. Най-добре е да се отглежда салата на дълбока влагоемна, рохкава глинесто-песъчлива почва, богата на органични и лесноусвоими хранителни вещества. На богата с органични вещества почва тя реагира много положително на внасянето на минерални торове. Изключително ефективно е действието на азотните соли, които активизират растежа на салатените растения. Влиянието на азота е най-силно при понижена интензивност на светлината. От друга страна, при наличието на достатъчно лесноусвоими азотни соли в почвата фосфорът повишава ранозрелостта на салатата.

Отглеждане на разсад салата

За пролетно отглеждане на маруля и главеста салата семената се засяват в полутопъл парник или полиетиленови оранжерии, около 15-20 януари - за марулята и малко по-късно (в края на януари или в началото на февруари) - за главестата салата, която е с по-къс вегетационен период от марулята. Добри резултати се получават и в неотопляеми полиетиленови тунели, но при условие, че сеитбата се извърши в малко по-късни срокове. Сеитбената норма е 1,5-2 г семена на м2, засети на дълбочина 0,5-1см, а за производството на разсад за 1 декар са нужни около 20 г семена.

В парника или оранжерията се поддържа температура 18-20°С през деня и с няколко градуса по-ниска - през нощта. Необходимо е разсадът да се проветрява редовно, за да се поддържа умерена температура и влажност. Преовлажняването на разсада заедно с неправилно поддържания въздушен режим причиняват бързо развитие на болестта мана и загниване на растенията. Готовият за разсаждане разсад е с 4-6 добре оформени листа.

За презимуване марулята и главестата салата се сеят на открити, добре огрявани от слънцето лехи от 2-3 етапа, през 3-4 дни. Зимната главеста салата трябва да се сее в началото на септември за северните райони и към средата на септември за южните. Зимната маруля се сее в началото на септември.

На 1 м2 от лехата се засяват 1,5-2 г семена; 40-50 г семена са достатъчни за отглеждане на разсад за 1 дка.

На разсадните лехи се осигурява умерена влажност; преовлажняването, както и засенчването на разсада са причина за поява на мана. Разсадът става готов за засаждане 30-40 дни след поникването. Възрастният и прераснал разсад не се прихваща добре и не презимува успешно. При топла есен се използва разсад от по-късните сеитби, защото при тези условия по-младият разсад осигурява по-висока зимоустойчивост на салатата.

Засаждане на салатата

Пролетната салата се разсажда през март, зимната - около средата на октомври, есенната - около средата на септември.

Пролетната салата се сади на фитарии - при по-лека и по-лесно затопляща се почва, или на кавали - при по-тежка почва на разстояния 30/25 см при марулята и 25/20 см при главестата салата. При отглеждане на кавали растенията се засаждат от двете страни на кавалите. По съшия начин се засажда и есенната салата.

За разсаждане на зимната главеста салата се правят високи лехи, широки около 1,2 м и с 50 см пътека между тях. Може да се използват фитарии, но когато почвата е лека и мястото по-проветриво. Разстоянията на разсаждане са 25/25 см.

Зимната маруля се сади на тирове от двете им страни на разстояния 30/25 см.

Марулята и главестата салата трябва да се засаждат на постоянно място на дълбочина, на каквато са били в парника или в разсадната леха, за да остане свободен вегетационният връх на растенията. Дълбокото засаждане на салатата със зариване и притискане на вегетационния връх причинява неправилен растеж и деформиране на главите.

Грижи през вегетацията

След подсаждането и окончателното прихващане растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и почвата се разрохква плитко и внимателно, като притиснатите с почва растения се освобождават. След това се правят още 1-2 окопавания и още едно подхранване с амониева селитра - 15-20 кг на дка. Рядко се полива, но когато през пролетния период има засушавания, извършва се поливка с течаща вода. Когато са се образували главите, честите поливки не са желателни с оглед да се избегне гниенето на листата и образуването на спорите на болестта мана.

Около две седмици след разсаждане на зимната салата се извършва първото окопаване. Заедно с окопаването растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и с 25-30 кг на дка суперфосфат, ако последният не е внесен с основната обработка на почвата. Подхранването с по-високи дози азотен тор не е полезно - растенията израстват много бързо и стават по-слабо зимоустойчиви.

В края на декември или през януари, когато времето застуди, лехите със зимната главеста салата се покриват с полиетиленови тунели. Много важно е да се осигури добро проветряване в тунелите. През топли дни полиетиленът се отстранява или се отмахва на места. Оставянето на полиетиленовото платно върху лехите в слънчево топло време причинява изтегляне, изнежване, засушаване и загниване на салатените растения.

Тиквички

За ранно производство на готварски тиквички трябва да подготвите култивационните съоръжения. Този начин на отглеждане е широко разпространен в България. Това позволява да се удължи периодът на консумация на пресни зеленчуци през ранните пролетни месеци. Зареждането на парниците се извършва в началото на януари. Използват се удълбочени топли съоръжения. Желателно е преди сеитбата семената да се рътят, особено когато са останали от минали години. В помещение с температура 25-28ºС семената се поставят в широк съд на пласт от 4-5 см и се покриват с добре навлажнена влагозадържаща материя. Засяването на рътените семена се извършва около 20-25 януари, редово, при разстояние 5 см между редовете и 2 см вътре в тях. Пикирането се извършва в пластмасови или торови саксийки. За да се избегне пикирането, може да се засяват по 2-3 семена направо в не съвсем изпълнени с почва саксийки. Впоследствие растенията се оставят в саксийка само по едно, като заедно с нея се засаждат в парника на постоянно място.

Засаждането на разсада става към края на февруари в два реда на разстояние 80 см между редовете и 60 см в редовете. С нарастването на растенията парниковата каса се повдига, образувалите се отвори се запушват със слама и отгоре се посипва почва.

Грижите по време на вегетацията се състоят в поддържане на необходимата температура и влажност в почвата и въздуха. За това спомагат изпаренията от тора, по-голямата атмосферна влажност вън от парниците и по-слабото слънчево греене. Със затопляне на времето нуждата от влага в почвата и особено във въздуха се засилва.   Необходимо е поливане с хладка вода с лейка със ситна решетка. По-късно, когато започне плододаването, в края на месец март - началото на април, температурата се повишава и нуждата от влага в почвата силно нараства. Поливането се прави с течаща вода по предварително направени вади на около 15 см настрани от основата на стъблата. Желателно е да се избягва проветряването на парника непосредствено след поливане. С това се постига по-бързо увеличаване на влагата във въздуха. За да се намали излишното изпарение, повърхността на почвата се поддържа в разрохкано състояние.

При ясни и слънчеви дни през обедните часове тиквичките се засенчват, тъй като листата им са изнежени и много често прегарят от силното слънце.

Патладжан

За късно производство на патладжан семената се засяват в полутопли парници към средата или втората половина на март. В този случай разсадът не се пикира, поради което семената се засяват по-рядко. Засаждането на така произведения гъст разсад се извършва както при ранното производство, в средата на април след като е минала опасността от слани, със садило по едно растение в гнездо. Плододаването започва през втората половина на юли.

Патладжанът се отглежда на кавали, направени непосредствено преди засаждането на постоянно място. Разстоянията при засаждането на открито са 50 — 70 см между редовете и 50—60 см в редовете по едно растение в гнездо.

Патладжанът може да се отглежда и на двуредни ленти, както при пипера. При ленточното отглеждане разстоянията са 60—70 см между лентите, 40—50 см между и в редовете на лентата. Растенията се засаждат малко по-дълбоко, отколкото са били в парника. Непосредствено след засаждането растенията се поливат умерено на корен, а при късното производство — с течаща вода (салма).

Грижите през вегетацията са същите, както при пипера. Растенията отначало се развиват бавно. С напояването не трябва да се бърза. Полива се, когато растенията се вкоренят добре. Режимът на напояване е същият, както при пипера. При нашите климатични условия не е възможно патладжанът да се отглежда без напояване.

Важна грижа при отглеждането на патладжана е подхранването с органични и минерални торове. Подхранването се извършва 2—4 пъти през вегетацията. За целта се употребяват птичи или говежди тор и торна течност, а от минералните торове — суперфосфат и амониева селитра в размер по 5—8 кг на декар при всяко подхранване.

Прибирането на реколтата се извършва, когато плодовете достигнат нормалната за сорта форма, големина, окраска и гланц. Плодовете са прикрепени много здраво за растенията. Беритбата трябва да се извършва с помощта на остър нож, за да не се повреждат растенията. Плодода-

Поливането на патладжана продължава до късна есен. Прибирането на реколтата трябва да приключи до падането на сланите. Осланените плодове са негодни за непосредствена консумация и за консервиране.

Краставиците

При средно ранното производство семената се засяват на постоянното им място през втората половина на април, като това трябва да бъде съобразено с късните слани и температури за всеки район. Преди сеитбата или засаждането се внасят суперфосфат и калиев сулфат. Във всяко гнездо се слагат по 5-6 семена. Първото прореждане се извършва при образуване на първият лист, като се съчетава със загърляне и разрохкване на почвата. След 15-20 дни се извършва второ окопаване, като във всяко гнездо се оставят по 1 до 2 растения. По-късно се извършват още 1-2 окопавания.. Подхранването с азотен тор се извършва при първото и второто окопаване. Беритбите започват към края на юни или началото на юли.

Картофите

За картофите подходящи предшественици са всички култури, които оставят почвата чиста от плевели, с изключение на културите от същото семейство - домати, пипер и др. Най-често се засаждат след зимни житни. В зеленчукови сеитбообръщения, добри предшественици за тях са зелето, лукът, грахът, фасулът, кореноплодните зеленчуци и др. Поради недостатъчно обработваема земя често се налага картофите да се отглеждат в специални сеитбообръщения, в които вземат високо процентно участие. Картофите могат да се отглеждат по 2-3 години на едно място, ако са предназначени за консумация и сортовете не са чувствителни на немагодата. За такива посеви се полагат повече грижи - торят се с оборски тор, води се борба срещу плевелите и навреме се вземат мерки срещу нападение от болести и неприятели. Семепроизводствените посеви не трябва да се отглеждат след себе си. Картофите са добър предшественик за много култури.

Картофите се засаждат по различно време в зависимост от насоката на производството.

При ранното производство на картофи засаждането продължава от 20 февруари до 10 март в Южна България и през втората половина на март в Северна. Среднокъсннте сортове картофи се засаждат по-късно. В равнинните райони на Южна България е благоприятна температурата след 10-15 април, а в Северна България - със 7-10 дни по-късно. В планинските райони затоплянето настъпва около 10-11 май.

Като втора култура картофите се засаждат от 20 юни до 20 юли. При температура под 7-8°С картофите не се развиват. Ранното засаждане може да доведе до загниване на клубените или измръзване на поникналите растения от късните пролетни мразове. Картофите се засаждат при междуредово разстояние 60-75 см. При еднакво междуредово разстояние гъстотата на посева определя и вътрередовото разстояние, което при ранните сортове е около 20 см, а при късните от 30-35 см.

Захарна царевица

Подходящи за отглеждането на захарна (сладка) царевица са плодородните проветриви почви и особено наносните. Тя не вирее добре на тежки и студени почви с близки подпочвени води. Реагира благоприятно на внасянето на оборски тор - пресен или полуразложен - в комбинация с минерални торове.

            Семената на захарната царевица се засяват през първата половина на април или с една-две седмици по-късно в северните райони, така че да се избягнат късните пролетни слани. Сее се в основата на кавалите гнездово при разстояние 70 см между редовете и 60 см между гнездата, на дълбочина 2,5-7,5 см в зависимост от почвата и нейната влажност. За засяване на 1 дка са необходими 2-4 кг семена. След пререждането в гнездата се оставят 1-2 растения. През вегетацията се извършват 2-3 немного дълбоки почвени обработки със загърляне на растенията. Добър ефект от торенето се получава при поливане. Трябва да се полива и при настъпване на фазата млечна зрелост, за да се осигури високо качество на зърната и по-продължителна стопанска зрелост. Филизене не се практикува, въпреки че захарната царевица е склонна да образува повече братя.

Малина

Малината произвежда множество издънки, които обикновено се използват за размножаването й. Те се изкореняват през периода на вегетативния покой на растението и ако разполагат с добре развита коренова система и една-две пъпки в близост до шийката, може да се засадят през ноември или в края на зимата. Това е най-разпространената техника за размножаване, включително и в специализираните разсадници. Най разпространеният начин на отглеждане на малини е обикновената редица. Разстоянията между растенията варират между 50 и 70 сантиметра и от 2.5 до 3.5 метра между отделните редове. Поддържащата конструкция предвижда дървени или циментови колове на разстояние 8 – 10 метра един от друг и един или два реда метална тел, върху която растенията да се прикрепят ветрилообразно.

Растението се връзва за най-много два реда тел, първият от които е поставен на 70 – 80, а вторият – на 150 – 170 сантиметра при по-едрите видове. Обикновено е достатъчен само един тел, от желязо с поцинковано или пластмасово покритие №14 – 16 или даже по-тънко, който се поставя на височина от 80 сантиметра до един метър от земята.

През периода на растеж резитбата се ограничава до избора на 2 – 3 клона, които да бъдат завързани за тела и подкастрени на височина 8 – 10 сантиметра над него. Наторяване е препоръчително още от самото начало и може да се направи през есента или в края на зимата. Може да се да се използва естествена тор. Препоръчителното количество е 3.5 – 4.5 килограма за квадратен метър площ.

Реколтната резитба предвижда различни операции в зависимост от сортовете. Растения имат стари клони, които току що са дали плод и млади такива, развили се по време на сезона, които са разпознаваеми по вертикалната си посока на растеж. Първите се отстраняват от основата, понеже са изтощени, а останалите се подбират и завързват във форма на ветрило за теловете, след което се подрязват на 8 – 10 сантиметра от мястото на завързване.
            Растението навлиза във фаза на пълна производителност от четвъртата година на растеж. За да се получи качествена продукция е изключително важно осигуряването на достатъчно вода. Препоръчват се капкови или душови системи вместо дъждовидното поливане, при което съществува риск от създаване на влажен микроклимат, който е предпоставка за образуването на сив мухъл по плодовете.

Ягода

Може да се ягодата засажда от края на август до средата на октомври и през пролетта - април-май. В първия случай ягодата се засажда, като използва разсад, получен през същия период, а във втория - съхраняван в хладилник от предишната година. Разстоянията на засаждане на ягодите са 18-20 см в реда и 70-80 см в междуредията. Още през първата вегетация образуваните ластуни се насочват по посока на реда, за да се получи непрекъсната лента. Ягодите се засаждат малко по-дълбоко, като се внимава да не се подгънат корените, по обикновения начин или в отворите на предварително перфорирано и разстлано черно полиетиленово фолио. При тази технология на отглеждане на ягоди отпада необходимостта от окопаване и от застилане със слама, почвата се нагрява по-добре, запазва се влагата, потискат се плевелите и развитието на растенията започва по-рано.

Грижите за ягодите

Грижите за ягодовите насаждения се изразяват в неколкократни окопаване на ягодите - рано напролет, преди цъфтежа, преди застилането със слама, след беритбата и през есента. Редовното поливане на ягодите при засушаване допринася за увеличаване на добивите до 2-3 пъти. С торенето на ягодата не трябва да се прекалява. Ако почвата е добре наторена преди засаждането на ягодите, не е необходимо да се тори допълнително. Когато растенията се отглеждат без полиетиленово фолио, към края на масовия цъфтеж почвата се застила със слама, сено, талаш или със сухи листа за предпазване на плодовете от замърсяване и от изгниване.

Ягодата е многогодишно растение и може да живее 8-10 и повече години. След 3-тата - 4-тата година обаче добивите и качеството на плодовете рязко намаляват поради нападенията от вирусни болести и застаряване.

Домати

Домати на открито след 20 май - това са късни домати / Ранните вече са излезли до 20 май/. В такъв случай е най - добре да са високостеблени и много едри / Например Идеал/. Ако предната година е нямало нищо е добре.Необходимо е било да се изоре дълбоко и да се остави така през зимата. Може да се изоре и сега / при невъзможност да се обърне почвата с бел /.

По възможност може да се постави оборска тор.

Вади се прявят по наклона /доматите не се поливат чрез дъждуване /.

При високостеблени сортове няма нужда от тел. Необходими са по-дълги колове.

При първото връзваме растението не се стяга плътно към кола / оставя се по свободно , трябва да се знае предварително до какви размери достига използвания сорт / . Това се прави с цел , когато стеблото по-късно се удебели , да не се прекърши!

От расада и след това по - късно трябва да се премахват издънките / някой ги наричат пичове /.

Полива се само рано сутрин , докато растението е свежо / никога при силно слънце /.

Понякога доматите страдат от болести. Добре е да имаш предвид някой специалист , за да определи заболяването и да се насочи към съответен препарат за пръскане. Трябва обаче да знаеш , че пръскането със син камък забавя развитието на растението / но по някога и това се налага/.

След 20 май не е необходимо изкуствено опрашване. Добре е да се прекърши върхът на растенито на определена височина / попитай , когато купуваш расада/ и след това да не се допуска голям брой китки / брой стръкове с цвят/ , най -добре 3 / максимум 4 / китки.Така доматите стават по- едри.

Бамя

Бамята ражда до първи слани

Засейте през май

Най-добре е сеитбата да се извърши, когато средната дневна температура на въздуха и почвата за последните 2-3 седмици е около 20С - краят на май или началото на юни. Ако този период съвпадне със засушаване, добре е да бъде полята веднага след сеитбата. Към почвата не предявява големи изисквания. Най-качествени добиви се получават на почви торени редовно с минерални и органични торове. През есента се внася оборски тор, а през пролетта след прибиране на ранните култури –амониева селитра, суперфосфат и калиева сол на леки песъкливи почви. Бамята се сее на редово на разстояние 80 см между редовете и 8-10 см между растенията, когато цъфти акацията.. С оглед осигуряване на достатъчно светлина и хранителна площ се извършва прореждане, когато растенията са във фаза 3-ти -4-ти лист. Посевите трябва да бъдат окопани 1 път, а при нужда след 10-12 дни втори път и редовно поливани. В зависимост от климатичните условия и от характера на почвите, се извършват 3 до 5 поливки. Прибирането на реколтата започва няколко дни след прецъфтяването на първите цветове. Поради бързото нарастване на плодовете, беритбите се извършват всеки ден или през ден. Бамята има дълъг период на плододаване. Тя цъфти и плододава през цялото лято и есента. Растежът и развитието й се преустановяват чак при падането на първите слани.

Отглеждане на чесън

Летния чесън образува по-дребни луковици, с по-голям брой и по-плътно наредени в луковицата скилиди, с по-добра съхраняемост. Зимният чесън има по-едри луковици с по-малък брой, но едри скилиди и с по-слаба съхраняемост.

Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари - до началото на март, а зимният през октомври.

Използват се луковици с добре развити скилиди. За засаждане се предпочитат външните скилиди, които са по-едри и от тях се получават по-високи добиви. Подготовката на посадъчния материал започва с отделянето на скилидите и сортирането им по големина непосредствено преди засаждането. При по-ранно разделяне скилидите поникват.

Дълбочината на засаждане е 4-6 см. При ръчно засаждане на чесън предварително се правят вадички, в които скилидите се нареждат на разстояние 7-8 см, след което се заравят.

Грижи през вегетацията Състоят се в окопаване, поливане и подхранване.Броят на окопаванията се определя от заплевеляването на почвата и от образуването на почвена кора. Междуредовите обработки са плитки и не се препоръчва загърляне на растенията.

В години със засушаване се полива с малки дози вода, за да не става преовлажняване.

Когато се отглежда чесън на слабо запасени почви, може да се подхрани с 3-4 кг N на декар, внесен при първите 1-2 окопавания.

Прибиране и добив

Зимният чесън се прибира в края на юни, а летният - в края на юли. Закъсняване с прибирането не трябва да се допуска, тъй като се влошава качеството на луковиците и тяхната съхраняемост. Луковиците се изваждат и се просушават на полето до изсъхване на шийката, след което се прибират на проветриви места, като се слагат на пласт, дебел 10-12 см за доизсушаване. Съхраняват се в проветриви помещения подобно на лука.

Отглеждане на лук

Към 15-20 март се засажда арпаджика. За по-точно определяне на сеитбената норма в този случай арпаджикът трябва предврително да се сортира на фракции според големината на луковиците. Количеството арпаджик необходимо за засаждането на един декар варира според големината на луковиците и от разстоянията на засаждане, най-често се засаждат 80-90 кг/дка.

Дълбочината на засаждане е 3-4 см, а разстоянието между редовете в лехата е около 20 см. Разстоянието между отделните растения вътре в реда е 7-8 см.

РИТМИЧНИК ЗА ЗАСАЖДАНЕ

ЯНУАРИ

ТИКВИЧКИ разсад: Зареждането на парниците се извършва в началото на януари.

САЛАТА разсад: За пролетно отглеждане на маруля и главеста салата семената се засяват в полутопъл парник или полиетиленови оранжерии, около 15-20 януари - за марулята и малко по-късно (в края на януари или в началото на февруари)

ФЕВРУАРИ

ТИКВИЧКИ: Засаждането на разсада става към края на февруари

Летният ЧЕСЪН се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари - до началото на март

АРПАДЖИК: Сеитбата се извършва в края на февруари – началото на март

РАЗСАД ЗА ДОМАТИ: края на февруари - началото на март в парници.

МАРТ

МАГДАНОЗ: Затова ранната сеитба започва през пролетта, когато има достатъчно влага, гарантира получаването на добър добив 22 март.

КОПЪР: Сеитбата му се извършва на етапи, като се започне от февруари-март, при първа възможнаст да се влезе в площта и продължи до август.

Пролетната САЛАТА се разсажда през март,

ЛУК: Към 15-20 март се засажда арпаджика.

При ранното производство на КАРТОФИ засаждането продължава от 20 февруари до 10 март в Южна България и през втората половина на март в Северна.

За късно производство на ПАТЛАДЖАН семената за разсад се засяват в полутопли парници към средата или втората половина на март.

ГРАХ: Втората половина на март

АПРИЛ

ПЪПЕШИ: За Северна България – 20-25 април

ДИНЯ: За Северна България – 20-25 април

Тъй като семената на ЧУБРИЦАТА са много дребни, за предпочитане е да се отглежда чрез разсад.Разсада се сее от април до средата на юни

Идеалната температура за покарат ПИПЕР семена е 24 градуса по Целзий. Това обикновено се случва през април.

ПАТЛАДЖАН: Засаждането на така произведения гъст разсад се извършва както при ранното производство, в средата на април.

Семената на захарната ЦАРЕВИЦА се засяват през първата половина на април или с една-две седмици по-късно в северните райони.

КРАСТАВИЦИ: При средно ранното производство семената се засяват на постоянното им място през втората половина на април.

ЯГОДАТА: през пролетта - април-май.

МАЙ

ЧУБРИЦА: засаждането от разсада началото на май до средата на юли;

ДОМАТИ на открито след 20 май - това са късни домати.От разсад.

БАМЯ: Засейте през май.
МАЛИНАТА: може да се засади през ноември или в края на май месец

ЮНИ

Като втора култура КАРТОФИТЕ се засаждат от 20 юни до 20 юли.

ЮЛИ

АВГУСТ

За да се получи реколта през есента, СПАНАКЪТ се сее в края на август - първите дни на септември.

Може да се  засажда ЯГОДАТА от края на август до средата на октомври.

СЕПТЕМВРИ

ПШЕНИЦА: 20 септември до 25 октомври.

ОКТОММВРИ

Зимният ЧЕСЪН през октомври.

НОЕМВРИ 
МАЛИНАТА: може да се засади през ноември или в края на май месец

ДЕКЕМВРИ