Отглеждане на чесън

Летния чесън образува по-дребни луковици, с по-голям брой и по-плътно наредени в луковицата скилиди, с по-добра съхраняемост. Зимният чесън има по-едри луковици с по-малък брой, но едри скилиди и с по-слаба съхраняемост.

Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари - до началото на март, а зимният през октомври.

Използват се луковици с добре развити скилиди. За засаждане се предпочитат външните скилиди, които са по-едри и от тях се получават по-високи добиви. Подготовката на посадъчния материал започва с отделянето на скилидите и сортирането им по големина непосредствено преди засаждането. При по-ранно разделяне скилидите поникват.

Дълбочината на засаждане е 4-6 см. При ръчно засаждане на чесън предварително се правят вадички, в които скилидите се нареждат на разстояние 7-8 см, след което се заравят.

Грижи през вегетацията Състоят се в окопаване, поливане и подхранване.Броят на окопаванията се определя от заплевеляването на почвата и от образуването на почвена кора. Междуредовите обработки са плитки и не се препоръчва загърляне на растенията.

В години със засушаване се полива с малки дози вода, за да не става преовлажняване.

Когато се отглежда чесън на слабо запасени почви, може да се подхрани с 3-4 кг N на декар, внесен при първите 1-2 окопавания.

Прибиране и добив

Зимният чесън се прибира в края на юни, а летният - в края на юли. Закъсняване с прибирането не трябва да се допуска, тъй като се влошава качеството на луковиците и тяхната съхраняемост. Луковиците се изваждат и се просушават на полето до изсъхване на шийката, след което се прибират на проветриви места, като се слагат на пласт, дебел 10-12 см за доизсушаване. Съхраняват се в проветриви помещения подобно на лука.